За да виждате този флаш Ви е нужен
Adobe Flash Player версия 6 или по-висока!

Get Adobe Flash player

BULGARIA HOLIDAYS HOTELS & RESORTS
PROPERTY MANAGEMENT
ДЕТСКИ ПРОГРАМИ
СВАТБЕНИ ТЪРЖЕСТВА
КОНФЕРЕНЦИИ И МЕРОПРИЯТИЯ
СПОРТНИ ДЕЙНОСТИ
ХОТЕЛИ И ПОЧИВКИ В БЪЛГАРИЯ
ХОТЕЛИ И ПОЧИВКИ В ЧУЖБИНА
ТРАНСПОРТ
ГАЛЕРИЯ

НОВИНИ И СЪБИТИЯ
31 Декември 2016
НОВА ГОДИНА В ГРЪЦКИ РЕСТОРАНТ
31 Декември 2016
НОВА ГОДИНА В РЕСТОРАНТ "КЛУБ ХАУС"
17 Юли 2015
Лятна академия за изкуство "Огънят на Орфей" , Разлог
24 Юни 2015
Театрални празници в Разлог - "Звездите на театъра"
31 Декември 2014
Нова Година в ресторант La Foret Пирин Голф & Кънтри Клуб
архив новини



ВАЛУТНИ КУРСОВЕ






търсене:
началоЗа БългарияОбекти на културата към Юнеско


Обекти на културата към Юнеско

Паметници под закрилата на ЮНЕСКО в България

 

На територията на малка България има цели 9 паметника на култрата, включени в списъка на ЮНЕСКО за опазване на световното културно наследство: 2 природни и 7 архитектурни обекта от различни епохи, носещи духа на времето и великите постижения на културата и изкуството.

 

Боянска църква

Включена в Листата на световното културно наследство на ЮНЕСКО през 1979 г.

 

  

 

В подножието на Витоша, в софийския квартал Бояна се намира Боянската църква. Тя е един от малкото цялостно съхранени средновековни паметници, достигнали до наши дни, свидетелстващи за значимия принос на българското монументално изобразително изкуство от този период в европейското културно пространство.

 

Църквата е изградена на три етапа. Най-малката част на църквата е изградена в края на Х век. Първата пристройка се появява през ХІІІ век и представлява двуетажна църква и гробница. През ХІХ век се изгражда последната част на църквата.

 

Стенописите са рисувани на няколко слоя, като само фрагменти от първия слой са видими. През 1259 г. започва полагането на втори живописен слой. През този период са направени и най-известните стенописи. Повече от 240 изображения са световно признати със стила и индивидуалността си.

 

На северната стена са изобразени ктиторите севастократор Калоян, “братовчед царев, внук на сръбския крал Стефан”, и съпругата му Десислава, а на срещуположната стена – царската двойка Константин Тих Асен и Ирина, внучка на цар Иван Асен II и дъщеря на византийския император Теодор Ласкарие. Предадени са всички подробности в облеклото, в лицата са спазени индивидуалните особености, така че може да се приеме, че това са истински портрети, рисувани вероятно от натура и то във време, когато портретната живопис е била в зачатък. В много от религиозните сцени са изобразени черти от тогавашния народен бит. Стенописите имат не само художествена, но и историческа и документална стойност.

 

Любопитното е, че имената на зографите не са известни. Художниците са получили общото наименование Боянски майстор. Само Боянската църква е изцяло запазена и носеща творбите на майстори и от Търновската живописна школа.

 

Ивановски скални църкви

Включени в Листата на световното културно наследство на ЮНЕСКО през 1979 г.

 

  

 

Ивановските скални църкви се намират на 18 км. южно от град Русе. Отличават се от другите запазени скални манастирски комплекси в България с добре запазените си стенописи. За разлика от традиционните манастири, които се състоят от 1–2 църкви, монашеска и стопанска части, в Иваново има разклонена мрежа от малки скални църкви, параклиси и килии, издълбани на различна височина в скалите на живописния каньон на река Русенски Лом и свързани с пътеки и скални стълби. Църквите при Иваново са неделима част от стотиците средновековни скални църкви, манастири, скитове и отделни отшелнически килии, които през периода Х-XIV век превръщат долината на река Русенски Лом и нейните притоци в прочуто българско духовно средище.

           

Църквите и всички помещения край тях в местността "Писмата" при с. Иваново образуват големия скален манастир "Свети архангел Михаил". Той е основан през 20-те години на XIII век от монаха Йоаким, избран по-късно за първи търновски патриарх. През целия период на Второто българско царство (XIII-XIV в.) манастирът поддържа трайни връзки с царския двор в Търново. Негови ктитори са царете Иван Асен II (1218-1241), Иван Александър (1331-1371) и други представители на владетелските семейства, на които са запазени ктиторски портрети.

 

Манастирът има сложно устройство и обединява комплексите от скални помещения край т. нар. "Затрупана" църква (параклис "Св. арх. Михаил"), Кръщалнята, Господев дол, "Съборената" църква ("Св. Теодор") и църквата "Св. Богородица". В манастирските храмове е запазена стенна живопис от XIII и XIV век, която е сътворена от видни столични майстори и представя развитието на Комниновия и Палеологовия живописни стилове в България. Световна известност имат стенописите в църквата "Св. Богородица" от средата на XIV век, които са един от върховете в развитието на средновековното българско и балканско изкуство. По стените на манастирските помещения са съхранени голям брой графити, сред които е и известният надпис на Иво граматик. С книжовно-просветната дейност на манастира се свързва създаването на т. нар. "Висарионов патерик". През XIV век манастирът е център на исихазма. Съществува и през ранните векове на османското владичество, но постепенно запада. През XVIII век е обект на поклонение.

 

Казанлъшка тракийска гробница

Включена в Листата на световното културно наследство на ЮНЕСКО през 1979 г.

 

  

 

Тракийската гробница при Казанлък е първият от българските паметници, включен в Световния списък на паметниците на ЮНЕСКО. Открита е случайно през 1944 г. в надгробна могила на хълма Тюлбето, в североизточния край на града. Световната си известност гробницата дължи на уникалните стенописи в коридора и куполната камера. Това са едни от най-добре запазените произведения на античната живопис от ранноелинистичната епоха.

 

Гробницата се състои от три помещения - предверие, изградено от ломени камъни и глина; тесен тухлен коридор с островърхо заоблено покритие и тухлена гробна камера с камбановиден купол. Отвън е покрита с кожух от ломени камъни, споени с глина. По намерените кости в гробната камера личи, че са били положени мъж и жена. В могилния насип са открити два керамични съда (аскоси) и сребърна каничка с позлата, а в предверието - кости на кон и ритуален керамичен съд (ойнохое). В куполната камера са намерени и амфора, глинени розети със суха позлата от погребален венец, дребни части от златни накити и тракийски керамични фрагменти.


Забележителните стенописи в коридора и куполната камера са дело на неизвестен тракийски майстор, работил с четири основни цвята - черен, червен, жълт и бял. При украсата на гробницата са използвани едновременно двете техники: мокро фреско (при декоративната и фигуралната живопис), и темпера (при оцветяването на пода и стените). Боите са от минерален произход. Към багрилното вещество на мазилката е прибавян мраморен прах, за да се постигне огледален блясък. В коридора декоративната украса е разделена и увенчана с два рисувани фриза - първият с растителни мотиви, а вторият с изображения на сражаващи се войни. Сцените отразяват исторически събития, свързани с живота на погребания тракийски владетел.


Стените на гробната куполна камера също са декорирани - отдолу нагоре следват: черен цокъл, оцветен в бяло пояс, имитиращ облицовка с бял мрамор и над него пояс, оцветен в помпеанско червено. Следва фриз от редуващи се розети и глави на бикове, над който е главният фриз. Първите изследователи определят централната сцена като "погребално угощение", а според новите изследвания сцената представлява "сватбена процесия". Централно място в нея заемат знатна тракийска двойка и висока фигура на жена, вероятно богиня, застанала до мъжа. Главите на мъжа и жената от знатната двойка са увенчани със златни лаврови венци. От двете им страни са представени фигури на мъже и жени, участници в церемонията - свирачи, виночерпец, жени и мъжe, носещи дарове и водещи коне. Най-горната част на купола е разделена на три части с колони. Във всяка от тях е представена препускаща колесница с два впряга.

 

Тракийската гробница край Казанлък е от края на IV в. - началото на III в. пр. Хр. Високото майсторство на тракийския майстор, отразил в стенописи тракийските обичаи и вярвания, е неоспоримо доказателство за богатия културен живот в Тракия през тази епоха.

 

Рилски Манастир

Включен в Листата на световното културно наследство на ЮНЕСКО през 1983 г.

 

   

 

Най-големият манастирски комплекс в България. Разположен е на 3 км източно от град Рила в едноименната планина. Основан е през 10 век от Св. Иван Рилски или от учениците му. Скоро след това манастирът се превръща в обект на поклонничество и щедри дарения от страна на владетелите. Бурната история на страната е оставила отпечатък и върху манастира. Той неколкократно е разрушаван и възстановяван. Най-старата запазена постройка е каменната кула, изградена през 14 век от феодала Хрельо Драговола. Останалите сгради са от началото на 19 век. Жилищните крила с килиите затварят обширен вътрешен двор, в средата на който, до средновековната Хрельова кула, се издига главната манастирска църква "Света Богородица".

 

Суровият крепостен вид на външните манастирски стени контрастира с жизнерадостната архитектура на църквата и ажурните открити галерии (чардаци) пред килиите. В четириетажните жилищни крила има над 400 килии, четири параклиса, гостни стаи за поклонниците, манастирска готварница (магерница) с оригинална конструкция. Според надпис на фасадата главната църква е построена 1835 от майстор Павел Иванович. Тя е трикорабна, с три големи купола по надлъжната ос и два по-малки върху страничните параклиси. Разнообразието от форми и обеми е допълнено от богатата цветна гама на строителните материали и стенописната украса. В изписването на храма участват зографи от Банската и Самоковската художествени школи.

 

Рилският манастир е едно от най-важните културно-просветни и книжовни средища в българската история. Той достига голям книжовен разцвет през втората половина на 15 век, когато в него работят изтъкнати книжовници. Днес в манастира се съхраняват ценни български писмени паметници - около 250 ръкописни книги от 11 - 19 век, 9000 старопечатни издания, нотирани ръкописи, възрожденски графични щампи и др.

 

Свещарска гробница

Включена в Листата на световното културно наследство на ЮНЕСКО през 1985 г.

 

 

 

Гробницата под Гинина могила (Свещарската гробница) се намира в Историко-археологическия резерват Сборяново, близо до с. Свещари в района на Исперих, Североизточна България. Тя е уникален паметник на тракийската гробнична архитектура, включена е в листата на световното културно наследство. Заедно с другите две изящни по-малки гробници - близнаци, тя образува единен архитектурен комплекс, създаден в последните десетилетия на IV и началото на III в.пр. Хр.

 

Времето на построяване на Свещарската гробница – края на ІVв. пр. Хр., съвпада с периода на голям политически, икономически и културен разцвет на древнотракийските племена гети. Богатата украса и съвършена архитектура на гробницата подчертават политическата мощ на владетеля, за когото е била изградена в съседство с неговата столица. В района е съществувала силна строителна и художествена школа, умело съчетавала елинистическите концепции с местните тракийски религиозни и художествени идеи.

 

Състои се от коридор (дромос) и три квадратни камери - предверие, странично помещение (дарохранителница) и същинска гробна камера, всяка от които покрити с полуцилиндричен свод. Гробницата е изградена от големи варовикови квадри, свързани с железни скоби, заляти с олово. Подът е настлан с големи каменни плочи. В духа на съвременната елинистическа архитектура и изкуство е изпълнена и украсата й. Каменното ложе на владетеля в гробната камера било скрито зад тройна каменна врата, увенчана с корниз и фронтон. Тя е трябвало да закрива тази най-сакрална част на гробницата-храм. До ложето на владетеля се намира и каменното ложе на неговата любима съпруга. Следа от остър предмет в черепа на младата жена дава основание за предположението, че тя е била принесена в жертва и погребана заедно със съпруга си.

 

Строителството на гробницата явно е започнало приживе на владетеля, но преждевременната му смърт е наложила използването й преди да бъдат завършени някои детайли от украсата й. Тя е ограбена вероятно след погребението, още в древността, но сред находките от археологическите разкопки са железен царски жезъл, златна обеца, дървена масичка за жертвени дарове, бронзови фибули. Намерени са и останките от пет коня на царя, убити и положени в предните помещения на гробницата.

 

Мадарски конник

Паметник, включен в Листата на световното културно наследство на ЮНЕСКО през 1979 г.

 

 

 

Мадарският конник е най-забележителният паметник в Националния историческо-археологически резерват "МАДАРА". Намира се само на около километър и половина от село Мадара и на 20 км от Шумен. Уникалният скален релеф, изсечен на 23 метра височина върху отвесната стена в  Мадарското плато, е образец на средновековното българско изкуство, символизиращ мощта на българската държава от ханския й период е единствен в Европа.


Релефът изобразява в естествена големина конник в ход, орел, летящ до него, куче, което следва конника и прободен с копие лъв. Всеки един от тези образи носи богато хералдическо съдържание. Композицията символизира триумфиращ над враговете български владетел.


Детайлите в изображението ни дават смелостта да вярваме, че то е създадено през VIII – IX век и се свързва с хан Тервел. Няколко надписа около релефа потвърждават тезата за прабългарския му произход.


Релефът има огромно културно и историческо значение не само за страната ни, но и за целия свят. Това се потвърждава от включването му през 1979 г. в списъка на ЮНЕСКО за световно културно и природно наследство.


Районът около Мадарския конник е изключително богат на исторически забележителности. Наблизо се намират и старите български столици Плиска и Преслав.

 

Несебър

Включен в Листата на световното културно наследство на ЮНЕСКО през 1983 г.

 

 

 

Старият град Несебър заема изцяло живописния полуостров, вдаден в Черно море, и се свързва с новия град Несебър посредством дълъг около половин километър провлак, по средата на който се намира туристическата атракция Старата мелница.

 

Селището възниква през къснобронзовата епоха и става укрепен тракийски град под името Месембрия. В края на 5в пр.н.е. е гръцка колония, заселена с дорийски преселници. През елинистическия период настъпва разцвета на града, който продължава няколко столетия- до началото на римското владичество през 1в пр.н.е. По време на римската епоха има второстепенно значение. След преместването на столицата от Рим в Константинопол  обаче от далечна периферия Несебър се оказва почти в центъра на империята. През 5 и 6в градът бива отново опасан с дебели крепостни стени. През 812г хан Крум превзема Несебър, след което градът неколкократно е владение на България и Византия. Несебър влиза в пределите на Втората българска държава по времето на цар Теодор Светослав и става един от нейните важни центрове. Разцвет преживява по времето на цар Иван Александър. От този период са издигнатите в града многобройни църкви. В края на 14в е завладян от турците. В средата на 19в градът бележи нов възход.

 

Старият Несебър е уникална съкровищница на паметници на културата от различни исторически епохи и цивилизации. Тук ще намерите крепостни стени, порта и кули от тракийския период. храма на Зевс, архаичен храм, елинистически жилища, къща на Артемидос, късноантична водоснабдителна система от античния период и ранновизантийски терми и трикорабна базилика Старата Митрополия от византийския период. От средновековния период са намерени над 40 църкви, образци на представители от раннохристиянската базилика до кръстнокуполния тип византийски столични църкви. Запазени от тях са Новата Митриполия(Св.Стефан), Св.Йоан Кръстител, Св.Параскева, Св.Тодор, Исус Христос -Пантократор, Св.Иван Неосветени, Св.Архангели, Св,Спас и др. От възрожденската период са несебърските възрожденски къщи, които следват сложната улична мрежа на средновековния град. Те са с каменни приземия и паянтов етаж с дъсчена обшивка. Тяхното своеобразие е в контраста между високите каменни етажи и еркерно наддадената лека дървена надстройка с  балкони на етажа и художествени елементи.

 

Природен парк Пирин

Включен в Листата на световното културно наследство на ЮНЕСКО през 1983 г.

 

  

 

Заради неповторимото биологично разнообразие и забележителните природни образувания на Пирин, правителството на Република България е определо над 40 000 хектара от планината за защитена територия - Национален парк "Пирин". Това късче природа е безценно българско и световно богатство, включено в програмата "Човек и биосфера" и в Листата на световното културно наследство на ЮНЕСКО.

 

Национален парк Пирин заема значителен дял от красивата Пирин планина, която славяните при заселването си оприличават на своя бог Перун и чието име е в основата на съвременното й наименование. Той крие изключително разнообразие на горски, субалпийски и алпийски екосистеми, и красотата на всички форми на алпийския релеф. Вековни гори, удивителни мраморни върхове-гиганти, страховити бездни на циркусите, изумрудени езерата,мъхави еделвайси и бистри реки представляват естествен пейзаж и среда за обитаване от животни като диви кози, сърни, мечки, диви котки и вълци и др.

 

Релефът на Пирин планина е разнообразен и включва добре изразена високопланинска част, осеяна с множество езера, гористи планински ландшафти, които определят уникалното фаунистично богатство в планината.

 

Растителният свят на Пирин e място, където природата е разгърнала щедро своето майсторство. Пирин е една от най-оригиналните във флористично отношение наши планини. Тя се характеризира с изключително растително разнообразие и висок процент на ендемичния компонент. Съчетанието от различни климатични условия, релеф и почви, са обусловили забележително растително разнообразие на територията на Нaционален парк “Пирин”. В състава на горите на територията на Национален парк „Пирин” участват 16 дървесни вида, като някои от тях са ендемични видове, други са с особено консервационно значение, или представляват едни от най- големите запаси на съответния дървесен вид в Европа или в България.

 

В Национален парк "Пирин" са установени 2091 вида и подвида безгръбначни животни (паяци, многоножки, насекоми, охлюви и др.). В това число са включени 294 редки вида, 216 ендемита, 176 реликта и 15 вида присъстващи в световни и европейски списъци на застрашените видове. От гръбначните животни се срещат 247 вида. Това включва 6 вида риби, 8 вида земноводни, 11 вида влечуги, 159 вида птици, 45 вида бозайници.

 

Национален резерват Сребърна

Включен в Листата на световното културно наследство на ЮНЕСКО през 1983 г.

 

 

 

Езерото Сребърна е разположено край река Дунав, на около 18 км западно от град Силистра, Североизточна България. Неговата уникалност произтича от факта, че е главна "спирка" по т. нар. Via Pontiсa, най-важното миграционно трасе на прелетните птици между Северна Европа и Централна Африка. 

Резерватът е една от най-интересните влажни зони в Европа с изключително разнообразие на растителни и животински видове.

 

Цялото езеро е обрасло с тръстика и други водолюбиви растения. Флората е представена от 67 вида висши растения, част от които са рядкост за Европа. В резервата се срещат 39 вида бозайници, 21 вида влечуги и земноводни и десетина вида риби, между които щука, каракуда, червеноперка и т.н. Сред защитените видове в него са: видра, ондатра, езерен рак, обикновена костенурка, воден плъх, бял лопатар.

 

Микроклиматът, флората, фауната и другите условия на Сребърна я превръщат в истински рай за пернатите. Тук гнездят над 100 вида птици - къдроглав пеликан (единствената колония в страната и най-голямата на Балканите), малък корморан, чапли, блестящ ибис, лопатар, ням лебед, червен ангъч, сива гъска, патици, потапници, гмурци, тръстиков блатар, рибарки, синьогушка, мустакат синигер и др.

 

 




СПЕЦИАЛНИ ОФЕРТИ

Детски ГОЛФ лагер в Пирин Голф & Кънтри Клуб
ПИРИН ГОЛФ ХОТЕЛ И СПА ***** - ЛЯТО 2017
ПИРИНИ ГОЛФ ХОТЕЛ И СПА 5* -ALL INCLUSIVE- ЛЯТО '17
ПИРИН ГОЛФ АПАРТАМЕНТЕН КОМПЛЕКС **** - ALLINCLUSIVE 2017
АПАРТАМЕНТЕН КОМПЛЕКС ПИРИН ГОЛФ & КЪНТРИ КЛУБ 4* -Промоциона...

всички оферти »    


КАЛЕНДАР


ДЕСТИНАЦИИ

Австрия
Англия
Балтийски републики
ВЕЛИКДЕН И МАЙСКИ ПРАЗНИЦИ
ГОЛФ ПАКЕТИ - ЧУЖБИНА
Германия
Гърция
Дубай
Египет
Израел
Иран
Испания
Италия
Малта
Мароко
ПРОМО ОФЕРТИ
Португалия
Почивки и Екскурзии - ТЕЗ ТУР
Програми 55+
Румъния
Русия
Тунис
Турция Екскурзии
Франция
Хърватска
Черна Гора
Чехия
 
  www.bulgariaholidays-bg.com © 2017 България Холидейз. Всички права запазени.

дизайн и програмиране:
УебДизайн Професионалистите се отличават
 
eXTReMe Tracker